Наш Любча

Отпийвайки си от бирицата, съзерцавайки безплодно монитора, сякаш пред очите ми се редят минали събития от преди много години, вназапно наш Любчо за пореден път ми подхвърли колко унизен и омърсен се чувствува от тази тема.

Любомире, рече ми адашът "това е една антикултурност несъвместима с човешкото достойнство и благородство", "претърпявам свръхболезнени душевни спазми, а така таченото от мен целомъдрие се гърчи в безмерни болки насред похотта на таз смела вакханка viki_pisanka, или там както и беше никнейм-а", "мъчителна тегота ме притиска между пошлите реплики на т.нар. мой събеседници", "моралността ми бива подкопаване безмилостно от този оргиастичен подход", " непоклатим е, рече Любенцето тоз бастион на глупостта".

Бреххх, си рекох Аз, да му се не знае, какво ли му се е случило на туй момче, та така ежедневно ридае - как бива виртуално-сексуално насилен.

Хвърлих един поглед връз написаното "диалогченце" - поглед смело, умело и изящно подскачащ, насред междуредията, колкото да не затъне в калта на редовете, засмях се 2-3 пъти ( добре че е "душата" - ^LAILA^ , да си каже нещо нашенско та да си се посмееме), Па си рекох, абе да му еба пи*ката лелина, кой е по-голям бездарник Любенцето или viki_pisanka - повече от ясно е че и двамата са от една и съща порода - пъстроцветни шутове, повече от ясно е че, viki_pisanka не притежава възможността да намери Любето, още по-ясно е че не притежава и Желанието да го търси, за чии у* си клопа устата тогаз - може би някой я е накарал да го направи и тя като типичен добитък се е подчинила на представата за по-силния.

Може би тук се въртят някакви дълбоки психологически игри за които наблюдателят (демек Аз) няма необходимата школовка на сетивата, камоли необходимата рафинираност на духа, че да се радва на нещо толкова изящно и рядко срещащо се като такъв дълбоко-вътрешно изстрадан разговор. Може би, това е един вид teenage забава, може......, но не това е което ме хвана за ушичките. Друго нещо погъделичка изкълченото ми съзнание, а именно защо Любето говори по 250 пъти на ден за този разговор, въпреки че му е толкова неприятен.

Любе, що си го причиняваш бе, организъм такъв, хахаха, ако админа махне темичката и чрез някакъв хитър магеснически трик всеки забрави за таз случка, нима ти би бил щастлив от случилото се...ммм....съмнявам се....Любенце......направо си се съмнявам, при видима липса на разговор на тази тема, защо ти отново я зачекваш я ми обесни, понеже съм непохватен сърцевед и си нямам ни най-малка представа к'во се коти в тая твойта глава.

Май изпитваш някаква вътрешна необходимост, периодично да си душкаш туй цвете на човешката трагикомедия (повече траги- и по-малко комедия), сякаш ти липсват онези преживявания дълбоко разтърсващи духа, сякаш ти липсват преживявания които въобще ти напомнят, че все още продължаваш да филтрираш въздуха, онези преживявания - "различните" нали се сещаш, "различните" - които ти позволяват да се разграничиш от останалите като viki_pisanka, например, а? Любе, би ли ми обяснил каква е точно ситуацията или все още не притежаваш необходимата суровост на духа за да го сториш.

Напомняш ми на мен самия, когато бях може би 7-8 годишен, затворен в един тристаен апартамент, ококорил очи срещу екрана на телевизора, когато единственото ми занимание беше да бройкам тролейчетата от терасата, когато всеки изминал ден беше пълно копие на предходния.Случваше се по някакво стечение на обстоятелствата, родителите ми да ме изведат на разходка малко през почивните дни и така след една такава разходка прибирайки се в бетоновия хоспис, отключвайки входната врата на апартамента внезапно ключът изпука и остана в ключалката.....ами сега.....случваше се нещо напълно различно от вчера.....лелеййй.....макар и да нямаше къде да седнеш, да нямаше какво да ядеш, да нямаше къде да се изпикаеш, макар че се прибих от висене пред вратата....

някъде в плитката ми душица бях най-щастливият човечец на света....когато оправиха вратата и вече можех спокойно да вляза в апартамента ми се ревеше.....макар всичките мизерии и неудобства....бях щастлив че ми се случва нещо различно, че преживявах нещо ново и непонятно дотогава за мен.....така и ти, макар че се въртите в кръг като пумпали и се набюдава действителна психологическа невъзможност за нещо повече..... ти си посръбваш от отрадата изпълваща оловния бокал....кой знае може би заспивайки неволево си представяш как действително се срещаш с г-цата, кой знае може би през нощта сануваш как вършиш неща съвсем противоположни на тези които правиш денем....кой знае......