Ах, как мразя умното и красивото - направо... кьорав съм, било то... за умно, било то... за красиво. Ах, как само изпитвам нужда от внимание и актуалност! И ах, не съм полуидиот. Напротив, аз съм идиот и глупак в пълния смисъл на определенията... щом занимавам себе си с подобни несъществености. Но пък именно таз идиотия ми дава правото на обективност и практичност (присъщи, естествено, на всеки идиот), което в резултат ми позволява да плюя върху апотеоза на глупостта. Какво да се прави? Пуст емпиризъм. И все пак.
Смея да твърдя, че съм прагматичен и никога не съм успявал да разбера непрактичността на модерното изкуство. Красиво и естетически обосновано - относително. Интересно - да. Практично - не. При наличие на малко повече разум, милионите евро можеше да се дадат за далеч по-практични решения, които биха били в полза на обществото (и не само). Не успявам да разбера и приема в какво време съществувам - вместо да се инвестира в науката и в идеи, които от своя страна ще дадат резултати и ще променят живота ни към по-добро, те, хората на арт-а, хвърлят пари за всевъзможни безполезни глупости, които от своя страна ще зарадват човешката суета само за миг. Независимо от това какъв голям творец си, не можеш да избягяш от идиота в себе си. Дори моментните големи приходи от любопитни туристи не биха могли да оправдаят липсата на перспектива във възгледите ти.
PS. Тия псевдо-журналя, които защитават таз бутафория, считам, че заслужават съдбата на онез нещастници, които навремето са висяли по фенерите във Франция. Причина - модераторствуване на мнение, поставяне на субективното като категоричен факт и провокация към масите да го следват - да бъдат тъпи, без вкус и без собствено мнение, е модерно. Считам ги за вредни.
0 comments:
Post a Comment
Моля, не ми показвайте грешките...